Гневно сърдце

Стърчат безмилостно оттатък
черната стена
два
бича и
дали ще дойдеш
ти, ти, ти…

Не удряй гороломно
моето теме като глетчер
в тотопункта отляво!
Епохата се влачи на талази
и ние падахме в овразите,
докато ти ме мразеше през сълзи,
а той ковеше знамена.
И както луната звъни демонично,
така се сплотява в деня ни трагичното
и бункерът последен за мен е
като древно
светилище
и
чистилище.

Стреляй, стреляй, стреляй,
студена, звездна девойко!

Реклами
%d блогъра харесват това: