* * *

СЪС ВКУС НА СЪВЕСТ НЕПОРОЧНА
нюанси траурни скриптят
по моята трахея, сочната.
Бетонни капки е мълвата,
нечувана от теб и мен
коварни влюбени коали.
А подлеците –  цял оркестър
се хилят в станиолен грях.
И тимпанистът е баща ти,
цигулката  това съм аз.
И сред барокови акорди
смутени тънем във нега,
а как възбуден е тромпетът
от свойта арфа: тра-ла-ла.
Свири, засвирвай и пресвирвай,
о, хладен облачен младеж!

Реклами
%d блогъра харесват това: