Мéса

Тухла по тухла градиме мечтата.

Внуците наши ще са керемиди.

Мистрийо, мистрийо, не спирай да стържеш

по толкоз въпроси, по толкоз неволи!

Със вкус на победа е днес хоросанът

и който обича чакъла безволно,

ще стъпи на кладата заедно с мене,

принуден да плюе по въглени живи.

Когато накрая поставим себично

другарката искрена, дограмата,

ще видим как литват теслите със писък

да зобат бисквити в небесната кухня.

Как искам да литна със тях и да чуя:

Хай, Лили! А Лили? Али. Алилуя!

Реклами
%d блогъра харесват това: