Символизъм

Из цикъла “Модернистичен триптих”®

Шушулки прошумват и розова пара
ухае на нощ и цветя.
Във къща, от всичките къщи най-стара,
отпихме със теб от смъртта.

Ръката ти бяла безсилно се свлича,
веригата пада със стон,
лицето ти чисто на зима прилича,
а тялото – тленен заслон.

И сутрин те срещам, облечен във кожи
от някой безименен пор.
Кажи ми защо съм заключеник, Боже,
заключеник в мрачен затвор!

Реклами
%d блогъра харесват това: