Два зъба отгоре

или
Не плачи, невръстна рожбо!

Посвещава се на столичния пеленак
Калоян Стойчев

“… Цветето, цветето ти закичи
редом с медала си златен…”

В сърцето ми звънят гръмовно
последни думи на девойка,
която рядко се събужда,
без отнапред да е заспала,
но често стреля през вратата
по скучни данъчни агенти.
Хапи, хапи, невръстна рожбо
проблемите си злободневни!
Затуй са зъбите отгоре,
а тез отдалу са за друго.
Веднъж разправяше баща ми:
бил редник като всички други,
но го направили ефрейтор
за неизвестни нам заслуги.
Поуката е твърде ясна:
поникнат ли ти горе зъби,
подавай бързо документи
в асоциация “ВЕНЦИ И ДЕНТИ”.

Защо се спъваш, моя младост?
Защо с протези зъбни тракаш?
Нали отидохме и бяхме?
О, не плачи, невръстна рожбо!

Реклами
%d блогъра харесват това: