от Автора

Колебаех се много дали да кажа истината за тази книга. Реших, че няма да я кажа. Ако я кажа, текстът ще престане да бъде това, което е – една апосиопеза, осъзнат отказ от говорене. Но ако текстът наистина  е апосиопеза, аз съм казал истината, макар че казах, че няма да я кажа. Ето как човек попада в положението на Епименид Критски, който казал, че всички критяни лъжат. Но за тази книга има и друга истина, която вече няма да я кажа.
За автора, който напоследък нашумя в жанра “литературен садизъм”, също има някои истини, които е добре да се знаят. Първо, той не е поет и никога няма да бъде. Второ, той и никакъв писател не е, а не е и кой знае какъв читател, защото няма време за книги. Трето (защото светът е троичен и винаги трябва да има и трето), единственото, което той може и иска да каже, е отговорът на въпроса защо тогава е написал това тук. Ето го:

А защо не?!

Реклами
%d блогъра харесват това: