ПОНЯКОГА ИСКАМ

да бъда игумен
в метоха на моята
весела младост,
която отдавна, отдавна
замина.
А колко е лесно
да искаш назаем
от чуждата радост.
Туй всички го знаем.
Щом някой посегне
с треперещи пръсти
да грабне от нашите
влажни целувки
дори и частица,
ний стенем от болка,
кръстосваме шпаги
със мрачния гений
на нова епоха,
която се ражда
в мистичните стонове
на елефанти.
И тези треперещи
пръсти се впиват
във меката гушка
на нашия делник
и с траурни нокти
напипват трахе-
ята. Впрочем…

Реклами
%d блогъра харесват това: