Едному жаркому другу, нарицаемый Евгений, сиреч роден благо

или
Осьмий-тъ дьнь от третий-тъ мясенць

“… То òпаша си що да строри днес не знай:
ще го почупе от въртене  няма край.”

Кирил Христов

Нощта кротко реже филии
от моите сънища млади.
Не трябва вражда да разяжда
спогодбите, писани бърже
на гърчав светлик от свещица.
А тази свещица е всичко,
което остана след тебе.
Ах, помниш ли колко те молих
с лице, от сълзи набраздено,
да спреш да ухажваш пред мене
невинната муза на татко,
която избяга при батко,
а батко на стринка я даде,
а тя пък прехвърли я скоро
на онзи проклетник лелинчо.
Ти помниш ли после как вуйчо
продаде я на учинайка,
а тя подари я на свако,
а свако я даде на мене?
О, помниш, приятелю жарки!
Угарки, угарки, угарки…

Реклами
%d блогъра харесват това: