Сонет №2

Среднощ бе нейде, щом разбрах,
че някой стърже по вратата
на моя неизпълнен грях
към майките и към децата.

Размахах два котлета с гняв,
поръчах си по телефона
от Дядо Вазов автограф,
със който госта да прогоня.

Будилникът изкашля ядно
пореден час след полунощ
и бавно под леглото падна.

Удари ме със пъпеш зрял
в лицето млада стюардеса.
Аз я натъпках във чувал.

Реклами
%d блогъра харесват това: