Моята съседка поетесата

Тя средна е на ръст.
В очите живи
епохата се плиска неумело.
Краката й са малко криви,
но твърдо стъпва с тях по пътя,
осеят с лири и пегаси.

Обичам тази поетеса.

И не защото ми напомня
батални сцени от екрана,
и не защото са огромни
очите й зад очилата,
а затова че и когато
е клекнала в усамотение,
тя пак намира вдъхновение
и пише стих, макар и с пръст

по стената
със бели
фаянсови
плочки.

Реклами
%d блогъра харесват това: