Анцуг и лира

Морето, наметнало анцуг от пяна
с медуза и чайка наместо емблема,
се плиска, бучи и руши вълнолома
на моята с вопъл жигосана съвест.
По плажа спринтират, потят се и дишат
болезнени спомени, метри, секунди,
борците ликуват, поетите гният
в бараки и пият, и пият, и пият.
Те пият и пеят, тъй както се пие
от виното евтино  враг на стомаха
и както се пее за трите години,
за “Боят настана” и бързи делфини,
за Санта Лучия и Яшар Демиров,
дето го гепи саклето.

Реклами
%d блогъра харесват това: